ДОМ

Ръцете ти в прегръдка ме обгръщат
и свиват за сърцето ми гнездо,
нощта ми в светъл ден превръщат,
във извор на човешко блаженство.

Очите ти ме топлят и изгарят,
смехът ти жизнерадостен трепти
и устните ти върху мойте парят,
светът в посока друга се върти.

Недей разхлабва твоята прегръдка,
не ме превръщай пак в отчаян стон.
Единствен ти ми даваш
истинска човешка тръпка,
единствен ти си моят дом.
Из "Лунна пътека", 1998