НОВОГОДИШНА ЕЛХА
С колко радост те кичим
за празника, мила елхичке...
Пак със стари играчки,
но с нова надежда
и пак сме готови
за прошка и нежност.
А ти, засияла в уханна одежда,
в друг свят ни отвеждаш –
в една омагьосана с обич гора,
където се сбъдват всички надежди,
където не може да има лъжа.
Но пътят си има обратна посока;
безкрайно по-дълъг, се връща назад –
угасват свещите, замира потокът
искрящи огньове и ето ни пак
пред оголени клони със остри бодли,
от които душата боли.
Из "Лунна пътека", 1998