ЖЕНА

Когато ме превръщаш в тръпка,
в преливаща се в теб вълна,
замира времето
и твоята прегръдка
запалва в мене огнени слънца.

Когато ме превръщаш в лава,
неудържимо тръгнала към теб,
земята на вселена става,
приижда топлина отвред.

Когато във жена ме ти превръщаш,
жена, отдадена на теб до сетен дъх,
животът простата си радост връща
и всяка болка в прошка се превръща.
Из "Лунна пътека", 1998