СПОМЕН
До днеска помня в късни полунощи
как ставахме да си варим кафе,
а от вечèрите в зори, усещам още
вкуса и радостта... Кажи къде,
къде изчезнаха ръцете нежни,
зареяни из моите коси,
усмивките на миговете прежни
отидоха ли си от нас, кажи!
Дали си спомняш тези полунощи,
в които ставахме да си варим кафе?
Аз помня миговете прежни още,
ала не знам били ли са, кога, къде...
Из "Лунна пътека", 1998