ВТОРАТА ЦИГУЛКА

Втората цигулка
тихо пее
в мрака.
Топло е –
ти знаеш,
знаеш,
че те чакам.
Втората цигулка
нежно е запяла.
Ти ела, вземи ме,
без остатък, цялата.
Втората цигулка
изведнаж замира...
Ти вървиш към мене...
Но защо не спираш?

Ти си пак със Нея...
Колко е студено.
Ледени шушулки
покрай мен се смеят.
Втората цигулка
нейде пак проплака –
някъде далече,
някъде във мрака.
Из "Лунна пътека", 1998