БЕЗСЪННИ НОЩИ
над креватче малко,
претръпнати в тревога,
огън, студ.
Безсънни нощи –
майчина закалка,
тъй щедро претопени
в детски смях –
щастлив и луд.
Безсънни нощи
в болничната стая,
изстрадани
над бледното лице.
Кошмари вечно живи, зная –
ще трябва да забравя,
ала все кърви
туй майчино сърце.
Безсънни нощи
в юношество дръзко,
горчиви плодове
за моята любов.
Отрова черна всъщност.
Един живот –
безсилно стар
и непосилно нов.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001