БРЪЧКИ
Все по-дълбоко
се врязват в челото две гънки –
горчиви бразди
от напразно посяти надежди.
Все по-тъмен приижда здрачът отвънка
и вплита в косите ми кичури снежни.
Все по-уморено притупква сърцето
и търси опора в далечната младост,
и търси напразно у мене детето,
изпълнено нявга с вяра и радост.
Далечни остават полетата родни,
в които сеех и жънех на воля.
Сега огледалото хили се злобно
и сочи ми грубата истина гола.
Все по-дълбоко
се врязват в челото две гънки –
горчиви бразди
от напразно посяти надежди.
Все по-тъмен приижда мракът отвънка
и вплита в косите ми кичури снежни.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001