НЕ ВЯРВАМ, че те няма вече –
излъгали са ме, нали?
Не вярвам,
но отдавна на две е съсечена
нашата обич. Отдавна боли.
Отдавна във вярност
със тебе се вричахме,
отдавна мълвяхме
за “сбогом” слова.
Всеки до своето дъно
самичък се свличаше,
но бяхме пак с теб
най-близки в света.
Днес, казват, те нямало вече
и нямало вече към тебе врата...
Да бъдем самотни
животът обрече ни,
но няма раздяла
дори след смъртта.
Не вярвам, че те няма вече –
нали навред те срещам още...
И чакам да се спусне вечер -
да дойдеш да ме стоплиш нощем.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001