Далече в края на алеята
ОСТАВАМ МАМА И ДЕЦАТА,
замрели в мъка, без да смеят
сълзите да избършат от лицата.

Ръчички малки, нежни, меки,
вместо прегръдка,
махате за "сбогом ".
Дано да дойдат дни по-леки
без мъка черна, без тревоги.

Дано успея да се върна
със гроздове от радост жива.
За вас света ще преобърна
звездица пътеводна да открия!

Таксито бързо се понася –
оставате далеч зад мене...
Три малки фигурки отнасят
живота ми за дълго време.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001