И да умра
ПАК ЩЕ ВИ ЧАКАМ,
да видя, че сте се прибрали,
у дома,
доволни и щастливи,
неразбрали
как бавно е изтичала нощта,
за мен.
И да умра
пак ще ви чакам
да чуя
приглушените ви гласове,
да чуя: "Чудно беше!" –
отрада кратка
за тревожни часове.
И да умра
пак ще ви чакам
да ви завия
и да ви помилвам
с "лека нощ ",
във тъмното
сълзите си да скрия
и сили да сбера
за нови още.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001