ТИ НЯМА ВЕЧЕ НИКОГА ДА МЕ ПОГАЛИШ
ни с поглед влюбен, нито с мисъл,
с потръпваща ръка цигара да запалиш –
за двама ни мигът осмислил.
Аз няма вече нивга да очаквам
случайни срещи в улици познати,
ала години още ще оплаквам
несбъднатите мигове крилати.
Ний няма вече нивга да се видим.
Ти спи спокоен; аз при теб ще идвам,
ще ти припомням миговете свидни
и цвете ще ти нося...
докато и аз си ида.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001