ЧУЖДЕНКА

В страна чужда, сред чужди живея,
и няма за мене нийде подслон.
Детето ми...и то чужди милее,
отхвръква далече от нашия дом.

Чужди очи обичта й пресрещат,
няма за мене усмивка и смях.
И вятърът само – горещ и насрещен,
напомня, че в Ада за нея горях.

Как чужди са всички,
как чуждо е всичко,
как никъде няма за мене подслон,
а моята свидна, добра дъщеричка,
далече от мене, гради своя дом.
Из "На Ети и Виви от Мама", 2001