ПАЛЯЧО

"Хайде-е, хоп!",
подвиква
палячото
и подтичва
с конете в галоп.
Пада и става
по земята,
коравата,
и..."хайде-е, хоп!",
пак
е на крак.

Нарисуваната му
усмивка
буди бурен смях,
но зад нея
лицето бледнее
и човекът
се пита:
"За това ли живях?
За това ли всъщност
се трудих –
да ме сочат
и децата
със пръст?"
Добре си, палячо,
обрулен...
Хайде-е, хоп!
И отново
в галоп...
Из "Гарвани", 2005