ТЪГА

Не за туй,
което е било,
тъгувам,
а за това,
което е могло
да бъде
и все назад
във времето
пътувам,
назад към
времето
несбъднато.

Тъгувам
за нецъфналите
клони,
попарени
педи да са напъпили,
познали само
есен късна
под небосвод
студен и свъсен.

Тъгувам
за пустинния оазис,
миража в мен
до днес запазил.
Тъгувам
за орловите крила,
с които икога
на път
не съм била.

Тъгувам
не за туй,
което е било,
а за това,
което е могло
да бъде
и питам се,
ако все пак
то би било,
не щеше ли,
и то,
на смърт
да е осъдено?
Из "Гарвани", 2005